За книгата: година / Тази сутрин Мексико Сити беше наситен с мисли за смъртта. Навсякъде имаше жени в черни траурни рокли, а димът от църковни свещи и мангали изпълваше ноздрите на бягащото момче с мирис на сладка смърт. На този ден всички мисли бяха за смъртта - беше El Dia de Muerte, Денят на смъртта. Всички места в гигантската чаша на стадиона, където ще се проведе коридата, бяха пълни с хора. Матадори, пикадори, бандерилеро - всички излязоха или караха по гладкия пясък на арената. Раймундо препускаше стремглаво по Авенида Мадеро, избягвайки между бързи, големи, черни като бик коли. Една гигантска машина изрева и започна да клаксони. Раймундито тичаше бързо и лесно. Нещо се промени... Раймундо стоеше неподвижен, сякаш замръзнал за асфалта, а колата се приближаваше към него…